Приемът на предложения в сферата за опазване на околната среда ще започне на 17 май и ще приключи в средата на ноември
Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) официално потвърди началото на процедурите по програма LIFE за 2022 г. Приемът на проекти в сферата на опазване на околната среда ще започне на 17 май и ще приключи в средата на ноември. LIFE е един от основните финансови инструменти на Европейския съюз за околна среда и действия по въпроси, свързани с климата. От 1992 г. програмата е допринесла значително за прилагането, актуализирането и развитието на европейската политика и законодателство чрез обезпечаване на безвъзмездни средства за реализацията на над 4500 проекта.
Двете ключови направления в предишния програмен период – „Околна среда“ и „Действия за климата“, сега са обособени в четири подпрограми със самостоятелен бюджет, като така се предоставя по-голяма и по-концентрирана подкрепа за бизнеса и публичния сектор.
Общият бюджет на програмата е увеличен с 60% в сравнение с предишния период, в контекста на прехода към климатична неутралност и постигане на целите, заложени в Европейския зелен пакт. За екологични инициативи са предвидени около 3.5 млрд. евро, а за действия относно климата – 1.9 млрд. евро.
Някои от най-важните специфики на LIFE в сегашния програмен период:
Макар и традиционно възприемана като инструмент за осъществяване на инициативи в обществена полза от публични органи, неправителствени организации, университети и др., LIFE поставя аналогичен фокус и върху т.нар. close-to-market проекти, в центъра на които стоят бизнесът и неговите зелени продукти, технологии, услуги и процеси, предназначени за пазара. Решенията, които биват подкрепяни, следва да притежават относително висока степен на технологична – например да са валидирани в симулирана среда, и бизнес зрялост, така че в рамките на проекта или скоро след приключването му, да могат да бъдат внедрени в промишлен или търговски мащаб.
Важно е да се отбележи, че предлаганите действия могат да бъдат както иновативни – идеи и решения, които са нови в сравнение с най-съвременните технологии на ниво държава членка и/или сектор, така и утвърдени в практиката (best practice) т.е. актуални от технологична перспектива решения, техники, методи и подходи с доказана ефективност. Същевременно особено внимание се обръща и на потенциала на разработената технология да бъде надградена, приложена в сходни условия и контекст („репликиране“) и/или други индустрии („трансфер“).
Кой може да кандидатства
Юридически лица (публични и частни) без ограничение за категорията (вкл. стартъпи и големи предприятия), асоциации, международни организации и др. Бенефициентите следва да разполагат с оперативен, технически и финансов капацитет, за да посрещнат адекватно нуждите и изискванията, произтичащи от изпълнението на проекта. Може да се кандидатства самостоятелно или в партньорство. Всяко сътрудничество, особено международно и интердисциплинарно, се насърчава с цел засилване на връзките между държавите членки, бизнеса и индустриите в Европейския съюз.
Безвъзмездна помощ и допустими разходи
Допустимите по проекта разходи включват: възнаграждения за персонал, закупуване на оборудване, материали и консумативи, външни услуги, разходи за пътуване, непреки разходи и др. Безвъзмездната помощ е до 60% от проектния бюджет, който варира спрямо различните подпрограми, но е средно между 2 и 4 млн. евро за проект.
Краен срок за подаване на проектни предложения
Крайният срок за кандидатстване е 4 октомври 2022 г., с изключение на поканата „Преход към чиста енергия“, чийто краен срок е 16 ноември 2022 г. Подаването на проектите се осъществява електронно през портала на Европейската комисия.
Перспективи и предизвикателства
Интересът към програмата продължава да расте, а българските компании са все по-подготвени да посрещнат специфичните изисквания, за което свидетелстват и немалкият брой одобрени проекти през последните няколко години.
Въпреки това налице са определени ограничителни тенденции и предизвикателства, които постоянстват: слаба информираност, недостатъчен информационен ресурс на български език, липса на опит по отношение на неопосреденото кандидатстване (т.е. не към съответното министерство, а директно към Европейската комисия и/или прилежащите й агенции), неоползотворен потенциал за взаимодействие с помощни структури, в това число и Националното звено за контакт (НЗК), отговорно за изпълнението и популяризирането на програмата LIFE на национално ниво, и др.