На 21.04.2022 г. беше обявен за обществени консултации нов законопроект, изготвен, за да въведе изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
Основните аспекти на новия законопроект са разгледани подробно в настоящата статия от Костадин Масленишки – юрисконсулт от екипа на „Ню Ай“ ЕАД.
Екипът на „Ню Ай“ ЕАД остава на разположение за съдействие и допълнителна информация, свързани с Директива (ЕС) 2019/1937 и бъдещия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
*Настоящият текст не представлява правна консултация и не следва да се взема предвид при решаване на правни спорове, а цели само да информира читателите.
I. ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА
Всички работодатели от частния сектор с повече от 50 работници или служители, независимо от естеството на техните дейности, ще бъдат длъжни да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали за нарушения.
Задължени лица по закона ще бъдат също всички работодатели от частния сектор с по-малко от 50 работници или служители, ако осъществяваната от тях дейност попада в някой от изрично посочените актове на ЕС (например такива, свързани с регулиране на: капиталовите пазари, банкирането, кредитирането, инвестициите, застраховането и презастраховането, професионалните или личните пенсии, ценните книжа, инвестиционните фондове, услугите в сферата на плащанията и др.), а също така и всички работодатели в публичния сектор, с изключение на общините с по-малко от 10 000 жители.
! N.B.: За работодателите, които не спазят това изискване, са предвидени санкции в размер от 1 000 до 5 000 лева за физически лица и от 5 000 до 20 000 лева за юридически лица. При повторно нарушение, санкцията е от 5000 до 10 000 лева за физически лица и от 10 000 до 30 000 лева за юридически лица. Предвидени са и редица глоби за лица, които не спазват други изисквания на бъдещия закон, които ще разгледаме по-долу.
II. ПРЕДМЕТ И ЦЕЛИ
Лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация, често са първите, които научават за заплахи или вреди за обществения интерес, възникващи в този контекст. Чрез подаването на сигнали за нарушения тези лица играят ключова роля за разкриването и предотвратяването им. Въпреки това често пъти те се въздържат да подадат сигнал поради страх от ответни действия. Поради това, предоставянето на ефективна защита на тези лица излиза на преден план, както на ниво ЕС, така и на национално ниво в държавите-членки.
В тази връзка, основната цел на новия законопроект е осигуряването на защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или актове на ЕС, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения.
III. ВИДОВЕ СИГНАЛИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗАЩИТА
Обхватът на законопроекта, по отношение на видовете сигнали, при подаването на които се предвижда защита, е доста широк. Сред основните категориите са сигнали за нарушения, свързани с: обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др.
Изключения от приложението на законопроекта се допускат по отношение на защитата на класифицирана информация, адвокатската тайна, поверителността на здравната информация, тайната на съдебното съвещание и няколко други основни поверителни категории информация.
IV. ЗАЩИТЕНИ ЛИЦА
Лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация, на които е предвидено да се предоставя защита, също попадат във възможно най-широк кръг от категории. Те могат да бъдат както работници и служители, така и лица, които полагат труд без трудово правоотношение и/или упражняват свободна професия, и/или занаятчийска дейност, доброволци, стажанти, съдружници, акционери, еднолични собственици на капитала, членове на управителни или контролни органи на търговско дружество, лица, който работят за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители и доставчици, кандидати за работа, участвали в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получили в това качество информация за нарушение, а също и работници или служители, когато информацията е получена в рамките на прекратено трудово или служебно правоотношение.
Нещо повече – законопроектът предвижда защита да се предоставя не само на сигнализиращите лица, но и на всички, които са им помагали в процеса по сигнализиране, както и на тези, които макар да не са им помагали, са свързани с тях и могат да бъдат подложени на ответни действия поради сигнализирането.
V. УСЛОВИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЗАЩИТА
С цел ограничаване на злонамереното подаване на сигнали се предвиждат няколко допълнителни особености по отношение на информацията, която сигнализиращият подава. По-конкретно се изисква сигнализиращите лица да имат разумни основания да считат, че информацията, за която са сигнализирали, е вярна към момента на подаването на сигнала. Това е важна предпазна мярка срещу злонамерено или целящо злоупотреба подаване на сигнали, като се гарантира, че тези, които съзнателно подават невярна информация, не се ползват от защита. В същото време тя гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от защита в случай на неточен сигнал поради неволна грешка. Също така сигнализиращите лица следва да имат разумни основания да считат, че информацията, за която са подали сигнал, попада в приложното поле на законопроекта. На последно място, трябва да са спазени редът и условията за подаване на сигнали, предвидени в законопроекта.
VI. РАЗЛИКИ МЕЖДУ НАСТОЯЩИЯ РЕД ЗА ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ И ПРЕДВИДЕНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ
Понастоящем съществуват десетки различни органи с правомощия за проверка на сигнали в различни сфери на публичния сектор, в зависимост от характера на нарушението. Такива са например омбудсманът, Държавна агенция „Национална сигурност“, Комисията за енергийно и водно регулиране, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Комисията за финансов надзор и т.н.
За да се подобри както обхватът, така и обемът на подаваните сигнали, водещи до успешно предотвратяване или преустановяване на нарушения, със законопроекта е предвидено създаването както на канали за вътрешно подаване на информация за нарушения от разгледаните по-горе задължени лица – работодатели, така и на канали за външно подаване на сигнали директно към компетентните държавни органи, а също и т.нар. „публично оповестяване“ на информация за нарушения.
Предвиденото публично оповестяване може да бъде осъществено например чрез онлайн платформи, социални мрежи, медии, организации на гражданското общество или синдикални организации. Така за първи път в българското законодателство се създават специални правила при публично оповестяване на информация за нарушения.
Сигнализиращите лица имат възможността да изберат по-удобния и безопасен за тях начин за подаване на сигнал, като това може да бъде и комбинация от изброените.
VII. ВЪТРЕШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ
С настоящия законопроект се цели насърчаване на лицата да пристъпват на първо място към вътрешните канали за подаване на сигнали. По този начин се ограничават както негативните последици за организацията от гледна точка на репутацията, така и се заздравява връзката служител-работодател на основата на доверие и вътрешно убеждение, че съответният проблем може да бъде ефективно и ефикасно разрешен с максимална степен на конфиденциалност.
Както споменахме, работодателите ще са длъжни да създадат канал за вътрешно подаване на сигнали за нарушения, който се управлява по начин, гарантиращ пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация. Всеки работодател ще трябва да определи администратор на сигналите – физическо лице или обособено звено в структурата си или външно физическо лице или организация.
VIII. ВЪНШНО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ
Независимо от възможността за подаване на сигнали по вътрешен канал, ако лицето счита, че за него е налице риск от ответни действия и/или няма да бъдат предприети ефективни мерки по проверка на сигнала, то може да използва външен канал за сигнализиране към държавен орган.
Една от основните идеи на бъдещото законодателство в тази сфера е да се определи единен централен орган, който да отговаря за обработването на сигнали за нарушения, обхвани от законопроекта. Това е добър механизъм за справяне със съществуващата разпокъсаност на настоящата правна уредба по отношение на подаването на сигнали и повишаването на правната сигурност. Със законопроекта се предлага Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да действа като централен орган за външно подаване на сигнали. Предвиден е и контрол на решенията на Комисията по направените проверки, като същите подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
IX. ОБЩИ МОМЕНТИ ПРИ ВЪТРЕШНОТО И ВЪНШНОТО ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ
И при двата вида сигнализиране, сигналите могат да бъдат подавани писмено, устно или и по двата начина. Сигналът може да бъде подаден и анонимно. Работодателите и КПКОНПИ ще трябва да създадат и поддържат регистри на постъпващите сигнали за нарушения, които няма да са публични.
Администраторите на сигнали при работодателите, както и служителите на КПКОНПИ, обработващи сигналите, ще трябва да извършват проверка в предварително определен максимален срок (3 месеца, а за КПКОНПИ, в извънредни случаи – 6 месеца) след получаването на сигнала, която завършва с предприемане на конкретни мерки с цел преустановяване или предотвратяване на нарушението, в случаите, когато е констатирано такова; препращане на сигнала към компетентен държавен орган или прекратяване на проверката поради липса на достатъчно данни за нарушение или за реална опасност за извършване на такова.
Обработващите сигнала са длъжни както да потвърдят получаването му, така и да уведомят сигнализиращото и засегнатото лице (срещу което е подаден сигналът) за предприетите действия, след приключването на проверката. Така се гарантира, проследяемост на развитието на проверката по сигнала и се предотвратява възможността да не се стигне до произнасяне по него.
Всяко обработване на лични данни, извършено във връзка с отношенията, регулирани от законопроекта, ще трябва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общия регламент относно защитата на данните) и Закона за защита на личните данни. Правилата за защита на личните данни следва да се отнасят както до подаващите сигнали, така и до лицата, срещу които са подадени сигналите.
X. МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА
Законопроектът забранява всяка форма на ответни действия с цел отмъщение спрямо защитените лица, както и заплахи или опити за такива, като например: временно отстраняване от работа, уволнение, понижаване в длъжност, изменение на мястото или характера на работата, намаляване на трудовото възнаграждение, отрицателна оценка на работата, включително и в препоръка за работа при друг работодател, заплашване за предприемане на ответни действия, пряка или непряка дискриминация, вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи и др.
В случай на нарушение на тази забрана, защитеното лице има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Наред с това се предвиждат и допълнителни мерки, подпомагащи защитеното лице като – улеснен достъп до информация и съвети относно процедурите и средствата за правна защита, достъп до правна помощ в наказателни, граждански и в международни спорове по граждански дела в съответствие със Закона за правната помощ, обръщане на тежестта на доказване в съдебни производства (презумпция, че нанесените на защитеното лице вреди са причинени умишлено) и т.н. Също така е предвидено, че когато срещу защитено лице има образувано съдебно производство за клевета, нарушаване на авторски права, търговски тайни, поверителност и защита на личните данни, във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, то има право да поиска прекратяване на това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.
Засегнатото лице, срещу което съзнателно е подаден сигнал, съдържащ невярна информация, също ще има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди.
XI. САНКЦИИ
Както споменахме в началото на статията, освен предвидените санкции за работодателите, които не са спазили изискването за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали, законопроектът предвижда санкции и за редица други нарушения. Тези санкции представляват глоби за:
• Препятстване или опит за препятстване на подаването на сигнал или непредприемане на необходимите последващи действия във връзка с подаден сигнал (от 400 до 4 000 лева);
• Предприемане на действие с цел отмъщение срещу лицето, подало сигнала, или лице, свързано с него или за иницииране на производство, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна (от 2 000 до 8 000 лева);
• Нарушаване на правилата за защита на личните данни (от 400 до 4 000 лева);
• Съзнателно подаване на сигнал или публично оповестяване на невярна информация (от 3 000 до 7 000 лева);